Вътреутробният растеж/развитие се изследва чрез т. нар. „биометрия“ – ултразвуково измерване на определени параметри на плода:

 

обиколка на главата и корема;

диаметър на главата;

дължина на бедрената кост.

 

Когато установените размери са под долните граници на нормата за съответната гестационна възраст е налице изоставане в растежа.

 

Това състояние се разделя на 2 категории:

 

с ранна изява – от 26 до 32 гестационна седмица;

с късна изява – след 32 гестационна седмица.

 

Изоставането в растежа с ранна изява най-често се причинява от т. нар. „прееклампсия“ (високо кръвно налягане, което се предизвиква от бременността), водеща до намаляване на доставката на кислород към бебето.

 

Изоставането в растежа с късна изява обикновено се дължи на огнищни патологични изменения в плацентата и/или промяна в дифузията на кислород и хранителни вещества. За него е характерно, че нерядко води до трайно намаление в интелектуалните способности на новороденото дете и повишен риск от перинатална смъртност.

 

За съжаление, и при двата вида изоставане в растежа няма никакви симптоми, по които бъдещата майка да се ориентира, че се случва нещо нередно.

Единственият начин да се диагностицира състоянието е изследването с ултразвук.

 

Ето защо е препоръчително това изследване да се извършва на всеки 3-4 седмици през бременността, с оглед адекватно проследяване на развитието и ранна диагноза на евентуални отклонения от него.

 

В следващ пост ще ви разкажем какви мерки може да се предприемат, за да се гарантира доброто състояние на плода, когато e установено по-ниско от очакваното тегло.