Генетични тестове през бременността – предимства и недостатъци!

В предишен пост разгледахме съществуващите разновидности на генетични тестове, които може да се извършат по време на бременността. Ако сте пропуснали да прочетете статията, пълния й текст ще откриете тук.

В този пост ще ви запознаем с техните предимства и недостатъци.

неинвазивни изследвания

Биохимичен скрининг 

Представлява високоспециализирано ултразвуково изследване в 11-13 гестационна седмица, при което се разглеждат определени части от тялото на плода (т.нар. „маркери за хромозомно заболяване“), които често са характерно променени, при наличие на генетична аномалия. Задължително се придружава и от лабораторно изследване на определени серумни показатели.

Има за цел да определи риска от наличие най-вече на анеуплоидии, като синдрома на Даун, Едвардс и Патау, наречени още „тризомии“).

Ако се установи повишен риск е необходимо да се извърши генетично изследване (кариотипиране, микрочипиране или екзомно/геномно секвениране) на материал, получен чрез хорион-биопсия или амниоцентеза.

Повече за изследването можете да научите тук, а също и от видеото:

Кога се препоръчва?

При всяка бременност, без значение дали е високорискова или не, независимо от възрастта на майката.

Предимства

> достъпно изследване;
> неинвазивен характер;
> бързо получаване на резултатите (най-често в момента на извършване на изследването);
> в основната си част представлява ултразвуков преглед, което позволява да се изследва цялата анатомия на плода (ранна фетална морфология), и да се диагностицират аномалии в отделните органи и системи, които не са свързани с генетичен дефект
> ценови клас:

недостатъци

> съществуват различни методи за извършването му, поради което точността на изследването варира в широки граници (95% – когато е извършено от лицензирани специалист и лаборатория; 60-80% – в зависимост от използваната методика, степента на подготовка на специалиста и използваната апаратура)

неинвазивни изследвания

Неинвазивен пренатален ДНК-тест (НИПТ)

При бременност, майчината кръв съдържа малко количество клетки на плода и плацентата. Чрез вземане на кръвна проба от бременната жена, тези клетки може да се изолират и впоследствие да се анализира феталната ДНК, съдържаща се в тях.

Методът се характеризира с изключително висока чувствителност по отношение на анеуплоидии (тризомии), както и с много ниска честота на случаите, в които не може да се извърши изследването.

Повече за технологията можете да научите тук.

Кога се препоръчва?

Поради своето неинвазивно естество, тестът може да се извърши при всяка бременност, дори без лекарска препоръка, независимо от възрастта на майката.

Най-често се препоръчва, когато е установен умерено повишен риск (между 1:50 и 1:1000) от тризомия, след извършен биохимичен скрининг за хромозомни аномалии в 11-13-та гестационна седмица.

НИПТ се препоръчва и когато, по някаква причина, не е извършен биохимичен скрининг.

Какво е важно да знаем?

НИПТ не е диагностичен способ за установяване на генетични заболявания, а неинвазивна методика за оценка на риска, най-вече при съмнение за наличие на анеуплоидия (в частност – тризомия 21, 18 или 13) и някои състояния, свързани с аномалии в половите хромозоми. Изследването има малко по-голяма точност от биохимичния скрининг (най-вече по отношение на синдрома на Даун), като в някой случай може да го замени или допълни.

Някои НИПТ тестове предлагат възможности за изследване и на т. нар. хромозомни „микроделеции“ (аномалии, които възникват, когато липсва част от дадена хромозома).

Данните от многобройни научни проучвания и систематични анализи [1,2] показват, че точността на НИПТ при определяне на риска от наличие на микроделеционни синдроми е крайно незадоволителна (средно около 60-80%), което означава, че съществува средно около 20 до 40% вероятност за фалшиво положителен/отрицателен резултат!

Ето защо, ако планирате да си направите НИПТ тест, препоръчително е да изберете пакет, който е насочен единствено към изследване на тризомия 21 (синдром на Даун), 18 (синдром на Едвардс), 13 (синдром на Патау) и евентуално анализ на половите хромозоми.

В случай, че желаете да се извърши изследване и за евентуални вродени микроделеции, препоръчително е да изберете някой от обсъжданите по-долу инвазивни методи, като микрочипиране или екзомно/геномно секвениране.

  1. Rose, N. C., Benn, P., and Milunsky, A. (2016) Current controversies in prenatal diagnosis: should NIPT routinely include microdeletions/microduplications?. Prenat Diagn, 36: 10– 14. doi: 10.1002/pd.4710.

  2. Zaninović L, Bašković M, Ježek D, Katušić Bojanac A. Validity and Utility of Non-Invasive Prenatal Testing for Copy Number Variations and Microdeletions: A Systematic Review. J Clin Med. 2022 Jun 10;11(12):3350. doi: 10.3390/jcm11123350. PMID: 35743413; PMCID: PMC9224664.

Предимства

> достъпно изследване;
> неинвазивен характер;

недостатъци

> време, необходимо за изготвяне на окончателния резултат – от 7 до 10 дни;
> ценови клас: €€

инвазивни изследвания

Стандартно кариотипиране (цитогенетичен анализ)

Представлява метод за анализ и оценка на размера, формата и броя на хромозомите в проба, получена чрез хорион-биопсия или амниоцентеза.

Пробата се поставя в специален съд и се изпраща в генетична лаборатория, където клетките се поставят в специална хранителна среда, за да се стимулира тяхното делене (култивиране). По-късно те се извличат от пробата и се оцветяват. С помощта на микроскоп се изследва размера, формата и броя на хромозомите в ядрата на тези клетки. Оцветената проба се снима, за да се покаже подреждането на хромозомите:

Кога се препоръчва?

В случай на установен „висок риск“ (> 1:50) от наличие на тризомия при извършване на биохимичен скрининг, или когато се установяват значими отклонения от нормалната анатомия с ултразвуково изследване.

Какво е важно да знаем?

Цитогенетичният анализ е сигурно средство за диагноза на анеуплоидии, и ако такава бъде установена – това обезсмисля по-нататъшни, значително по-скъпи генетични изследвания.

Предимства

> върхова точност при диагностициране на тризомии и полово свързани заболявания;
> ценови клас:

недостатъци

> с този метод не могат да бъдат диагностицирани малки дефекти в хромозомите (напр. повечето микроделеционни синдроми, точкови мутации и др.);

инвазивни изследвания

Микрочипов хромозомен анализ (chromosomal microarray - CMA)

Това е платформа за тестване, базирана на микрочип, която позволява автоматизиран анализ в голям обем, на много части от ДНК, наведнъж. Чиповете използват етикети (сонди), които се свързват със специфични хромозомни региони. Чрез компютърен анализ се сравнява (хибридизация) генетичният материал на пациента с този на контролна (референтна) проба. Разликата между ДНК на пациента и референтната проба се нарича вариант.

Кога се препоръчва?

В случай на установен „висок риск“ (> 1:50) от наличие на тризомия при извършване на биохимичен скрининг, или когато се установява повече от 1 значими отклонения от нормалната анатомия (т. нар „маркери“) с ултразвуково изследване.

Какво е важно да знаем?

С микрочипиране може да се открият допълнителни (дупликации) или липсващи (делеции) хромозомни сегменти, наричани още вариации в броя копия (copy number variants CNV), включително микродупликации и микроделеции (напр. синдрома на ДиДжордж, който се причинява от микроделеция в 22-ра хромозома) на хромозомни сегменти, които са твърде малки, за да се видят под микроскоп.

Хромозомният микрочипов анализ може да открие доказателства за кръвно родство и липса на бащинство, както и генетични аномалии свързани с нарушения, възникващи в зряла възраст (напр. болест на Charcot-Marie-Tooth, която може да бъде причинена от дупликация), които могат да бъдат наследени от асимптомен родител.

CMA не е в състояние да открие балансирани хромозомни пренареждания (малко вероятно е обаче, те да бъдат клинично значими за плода).

Предимства

> върхова точност при диагностициране на тризомии и полово свързани заболявания;
> по-голяма резолюция от стандартното кариотипиране, което позволява диагностицирането на по-широк кръг от заболявания, включително микродупликации и микроделеции;
> може да се използва и за изследване на абортивен материал (за разлика от кариотипирането, не се изисква култивиране на клетки)

недостатъци

> CMA не може да установи всички генетични аномалии;
> резултатът от изследването се получава след около 20 дни;
> ценови клас: €€

инвазивни изследвания

Секвениране от ново поколение

Това е изследването, което понастоящем предоставя най-точна и най-подробна информация за генетичния код.

Съществуват три разновидности на секвенирането:

Секвенирането на целия геном (whole genome sequencing WGS) анализира генома в пълен обем, включително некодиращи региони (интрони) и кодиращи региони (екзони).

Цялостно екзомно секвениране (whole exome sequencing WES), което изследва само кодиращите региони от генома (екзони).

Трио-секвениране (trio-sequencing) – цялостно екзомно секвениране на плода и двамата родители.

Кога се препоръчва?

Когато има данни за висок риск от хромозомна аномалия, но цитогенетичният анализ и/или хромозомното микрочипиране не установяват отклонения от нормата, а находките от ултразвуковите изследвания биохимичен скрининг и фетална морфология предполагат наличие на генетичен проблем.

Какво е важно да знаем?

Секвенирането от ново поколение е най-съвършената за момента технология за генетично изследване, която предоставя безпрецедентни възможности за анализ на почти целия човешки генетичен код.

Известно неудобство на метода е получаването на информация за генетични аномалии, които досега не са асоциирани с определено заболяване – т. нар. „варианти с неизвестна значимостvariants of unknown significance (VOUS)“.
Наличието на такива находки би могло да притесни бъдещите родители, въпреки че не доказват наличието на конкретен проблем. За да бъдат избегнати излишни негативни емоции, препоръчително е резултатите да бъдат интерпретирани съвместно с компетентен специалист.

Най-ефективният метод за пренатално генетично изследване е едновременното секвениране на плода и биологичните родители (така нареченото „трио-секвениране„). Това позволява много по-добре да се анализират „вариантите с неясна значимост“ (VOUS), тъй като, ако се открият и в генома на родителите, където не предизвикват определени заболявания или усложнения, не би следвало да се очаква, че биха могли да навредят и на плода.

Трио-секвенирането може да разкрие случайни находки в генетичния код на плода и родителите, които са медицински значими. Например, може да се установи, че плодът или един от неговите родители има генна мутация, увеличаваща риска от поява на определено злокачествено заболяване.

Предимства

> най-точното и всеобхватно пренатално генетично изследване;
> може да се използва и за изследване на абортивен материал (за разлика от кариотипирането, не се изисква култивиране на клетки);

недостатъци

> „варианти с неясна значимост“ може да предизвикат притеснение, ако не се извърши трио-секвениране;
> резултатът от изследването се получава след около 20 дни;
> ценови клас: €€€

Facebook
Twitter
Pinterest
Tumblr
Telegram
WhatsApp
Subscribe to our newsletter

Sign up to receive updates, promotions, and sneak peaks of upcoming products. Plus 20% off your next order.

Promotion nulla vitae elit libero a pharetra augue

Nullam quis risus eget urna mollis ornare vel eu leo. Aenean lacinia bibendum nulla sed 

Subscribe to our newsletter

Sign up to receive updates, promotions, and sneak peaks of upcoming products. Plus 20% off your next order.

Promotion nulla vitae elit libero a pharetra augue

Nullam quis risus eget urna mollis ornare vel eu leo. Aenean lacinia bibendum nulla sed 

Subscribe to our newsletter

Sign up to receive updates, promotions, and sneak peaks of upcoming products. Plus 20% off your next order.

Promotion nulla vitae elit libero a pharetra augue